Сънят

Сънят

Сънят на възрастните

Според проучвания хората спят по-добре по време на новолуние и по-зле по време на пълнолуние. Причините за този факт, обаче, не са изяснени.

Ако заспиването вечер ти отнема по-малко от 5 минути, най-вероятно страдаш от хронично недоспиване. Нормално, заспиването отнема 10-15 минути.

Пиковите моменти на умора са два в денонощието – в 02:00 часа през нощта и в 14:00 часа след обяд. Дневният пиков период обяснява загубата на концентрация след хапането на обяд.

За затрудненото ставане понеделник сутрин е виновен промененият режим на сън през уикенда.

Хората се единствените бозайници, които умишлено отлагат съня си.

Стресът, физическите или психическите заболявания, неподходящите условия на живот или сън, фамилна обремененост, смяната на работата, новата диета или промяната на навиците на физическо натоварване могат да предизвикат инсомния.

Трудното ставане сутрин си има медицински термин – дисания. Дисанията може де е симптом на хранителен дефицит, депресия или други медицински проблеми.

Инсомнията не се характеризира с количеството сън, което се пропуска през нощта, а с отпадналостта, намалената концентрация, главоболието, раздразнителността и други проблеми през деня.

Будуването през 16 последователни часа намалява способностите ти по начин, по който би ти повлиял концентрация на алкохол в кръвта 0.05%. (наказуемият минимум за управление на моторно превозно средство).

През 17ти век ставането посред нощ се е считало за нормално. Хората са спали през два отрязъка на нощта, разделени от час – два бодърстване. Времето било използвано за четене, молитва, интимност или общуване с другите членове на семейството.

Продължителното бодърстване води до огладняване тъй като нивата на лептин, хормонът, който контролира апетита, намалява.

Вероятността за пътнотранспортно произшествие е увеличена в деня след преминаването към лятно часово време. Статистиката показва, че допълнителния час сън през нощта на последната октомврийска неделя, намалява броят на инцидентите.

В староанглийските мелници и фабрики е имало отговорник по събуждането, чието задължение било да чука по прозорците на работниците и да ги буди за работа.

Заспиването на работното място се възприема по-добре в Япония. Компаниите гледат на проявата с добро око, тъй като се счита, че служителят е изтощен от преработване.

Някои договори за наемане на кола задължават потребитела да декларира, че няма да шофира ако не си е осигурил минимум 6 часов сън.

Инсомнията често съпътства периода на скръб по починал близък. Взимането на лекарства за сън, в този период, може да възпрепятства естественото преодоляване на скръбта.

Редовните упражнения обикновено подобряват качеството на съня. Инцидентните занимания с физическа активност, или физическите натоварвания точно преди лягане може да го развалят.

Днес 75% от хората сънуват цветни сънища. Преди появата на цветния телевизор, цветно са сънували само 15% от хората.

Най-големият виновник за разстройването на съня е наличието на денонощен интернет.

Британските войници били първите, които изобретили метод за оставане в будно състояние до 36 часа. Когато се почувства умора, се поставят специални визьори на очите, които имитират светлина при изгрев и това кара човек да остане буден.

Човек може да умре от липса на сън по-бързо, отколкото от липса на храна. При глад това отнема около 2 седмици, докато от сън – 10 дни.

Слепите хора могат да виждат картини в съня си. Тези, които обаче по рождение не виждат, в съня си преживяват емоции, звуци, миризми, докосвания, вместо картини.

В първите 5 минути от събуждането 50% от съня е забравен, а след 10 минути – 90% е изчезнал.

Тялото никога не се приспособява към режимът на работа на нощни смени.

               

Сънят на животните

Хората се единствените бозайници, които умишлено отлагат съня си.

Морските видри се държат за ръце докато спят, за да не ги отнесе и раздели течението.

Английският булдог е единственият представител на кучетата, за когото се знае, че страда от апнея – разстройство на дишането по време на сън. Най-вероятната причина за това е необикновената анатомия на дихателния им апарат (къси ноздри и обратна захапка).

Китовете и делфините буквално спят наполовина. Двете части на мозъка им се редуват в дежурството да извеждат притежателя си на повърхността за вдишване на въздух.

Най-дълго спящите бозайници са: коалите – 22 часа на ден, кафявите прилепи – 19,9 часа на ден, мравоядът – 18 часа на ден. Най-малко спящите бозайници са: жирафите – 1,9 часа на ден (разделено на порции по 5-10 мин.), сърната – 3,09 часа на ден, азиатският слон – 3,1 часа на ден.