ЧУДНОТО КАУЧУКОВО ДЪРВО

Названието каучук е дадено от коренните жители на Бразилия – „кау“ означава дърво, а „учу“ – плаче, тече.

Естественият каучук се съдържа в най-голямо количество в млечния сок, наричан латекс, на дървото бразилска хевея. Латексът се извлича от нарези в кората на дървото, а водното съдържание се отделя след пресичане с помощта на мравчена или оцетна киселина. Следва промиване с вода, валцуване до листове и изсушаване с опушване за получаване на листове суров каучук.

Европа за първи път се запознава с каучука след експедиция на Христофор Колумб през 1496 г., когато неговите моряци донасят от Хаити не особено гладки, но отскачащи при удар топки, ползвани от хаитяните за игра.Едва два века по-късно френският изследовател Шарл Кондамин донесъл от Перу големи бали изсушен суров каучук.

Коренното население на амазонката долина отдавна използвали латекса за промазване до водонепромокаемост на тъканите, от които изработвали дрехи и подобие на цървули за влажните условия в джунглата. Въпреки очевидното приложение на каучука, английският химик от ХVІІІ век Джоузев Пристли успял да оцени необикновените качества на този материал – еластичност, гъвкавост, водонепропускливост единствено в способността му да изтрива написаното с графит от хартия. Чак по-късно шотландецът Чарлз Макинтош разтворил каучук в нафта и полученият гъст разтвор нанесъл между два слоя плат - приложение на каучука, което и до днес носи неговото име – мушамите Макинтош.

Едва през 1839 г. идва големият напредък в опознаването на новия материал. Вулканизацията била открита случайно от американския изобретател Чарлз Гудиър докато той търсел начин да консервира каучука. След като по невнимание разсипал върху горещата печка смес от латекс и сяра, с изненада установил, че охладената смес вече не е лепкава както преди, а еластична и гъвкава дори при повторно загряване.

През 1888 г. англичанинът Джон Дънлоп, започнал производството на пневматични гуми за велосипеди, последван от множество компании, които се включили в производството на гуми за теглените от коне коли. Зараждането на автомобилната индустрията дала начало на „каучуковата треска“ и Бразилия се превърнала в терен на бясна борба за новото богатство. Ежегодно стотици местни работници били изпращани надълбоко в джунглите. В мрачните, гъсти и опасни гори всеки серингейро трябвало сам да си прокарва пътека до стотина дървета. На ден обхождал по 5 километра докато правел разрези в кората на набелязаните дървета, а по обратния път събирал белия сок, който капка по капка се стичал в заложените съдове. Дървесното мляко работниците опушвали, за да не ферментира, загрявали го на бавен огън до получаване на твърди бучки каучук.

През 1876 г. англичанинът Хенри Уикъм пренесъл семена от каучуковото дърво в Лондон за ботаническата градина „Кю Гардън", от където по-късно семена били занесени и в ботаническата градина в Коломбо, Шриланка. Десетилетие по-късно добивът от „Децата на Уикъм"- каучуковите дървета, сложили началото на каучуковите плантации в Суматра и Малая - носели девет десети от световния добив на каучук с плантации из Индокитай, Малая и Индонезия, довеждайки скъпия, опасен и трудоемък добив в Амазония до катастрофален упадък.